Платон (ок. 427 – ок. 347 г. пр.н.е.) е древногръцки философ, математик, автор на философски диалози и основател на Атинската академия – първата известна институция за висше образование в Европа. Наред със своя учител Сократ и ученика си Аристотел, Платон поставя основите на Западната философия и Естествената философия.

Най-хубавата характеристика за личността на Платон ни дават неговите съчинения, които благодарение на дълговременното им използване и умножение, преписвани в Академията, са достигнали до нас в своята пълнота. Те представляват високо-художествени произведения, написани под формата на драматичен разговор между две или повече лица. Затова и носят името "диалози" – творби, в които чрез устата на Сократ, в спор с ред други реални или измислени личности, Платон ни задължава да мислим. Може би това задължение е накарало Хегел да напише, че "един от най-красивите подаръци, които съдбата ни е запазила от древността, са без съмнение произведенията на Платон", а Уайтхед да отбележи, че "цялата наша философия не е нищо друго, освен забележки под линия на Платоновите диалози".

Том 1 съдържа диалозите "Апология", "Критон", "Евтифрон", "Малкият Хипий", "Ион", "Големият Хипий", "Алкивиад", "Хармид", "Лахет", "Лизис" и "Протагор".